Резюме: Около 490 000 души с диабет тип 2 в България изпитват затруднения при самоконтрола и достъпа до съвременни терапии, поради административни ограничения и растящи разходи. Проучване на АПАЗ сред пациенти и ендокринолози посочва конкретни пропуски в системата и предлага промени, които целят по-добър медикаментозен контрол и намаляване на ненужните разходи и хоспитализации.
Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) провери нагласите и проблемите на 30 пациенти и 20 ендокринолози от различни региони. Според изследването през последните две години броят на хората с диабет тип 2 е нараснал с около 13% и вече приближава 493 000 души, докато разходите за лечение продължават да растат.
Едно от най-често споменаваните затруднения е ограничената наличност на материали за самоконтрол и усложнените административни процедури. Лекарите описват парадоксална ситуация: когато терапията дава добър резултат и гликираният хемоглобин се подобри, пациентът понякога губи достъп до медикамент с минимално доплащане, което може да увеличи месечните му разходи с около 86 лева.
Статистиката на НЗОК показва съществен спад в броя на пълнолетните пациенти, които получават тест-ленти за измерване на кръвната захар – от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., или понижение от близо 27%. Това се случва паралелно с нарастване на диспансеризираните случаи на диабет тип 2.
Според АПАЗ отпусканите 150 тест-ленти на възрастен пациент не покриват тримесечен период, а достъпът до системи за непрекъснат мониториране на кръвната захар е привързан към конкретни стойности на гликирания хемоглобин и към типа терапия. В резултат добра част от пациентите с добър контрол остават извън обхвата на тези технологии, макар че те биха допринесли за поддържане на постигнатите резултати.
Финансовото бреме остава значително: някои нови медикаменти струват над 100 лева месечно, а НЗОК не покрива редица необходими изследвания. Препоръчителният хранителен режим може да струва между 300 и 400 лева на месец според участниците в проучването. Лекарите отбелязват, че финансовите затруднения често карат пациентите да правят компромиси с терапията, което повишава риска от усложнения и хоспитализации; само за диабет тип 2 годишно се регистрират над 35 800 болнични приема.
Достъпът до специализирана апаратура и одобрение за терапии зависи и от мястото на живеене. Комисиите, които разглеждат приложения за сензори и инсулинови помпи, са концентрирани основно в София и Варна, което налага пътувания на стотици километри за пациенти от други области.
Младите хора с диабет тип 1 също са засегнати: след навършване на 18 години част от подкрепата, която са получавали като деца, се губи или намалява значително, въпреки че тогава те трябва сами да организират грижата за заболяването си.
Ендокринолозите подчертават и административното натоварване: честите проверки, ограничения при назначаването на изследвания и решения, взимани без участието на лекуващия специалист, затрудняват избора на подходяща терапия и отнемат време за работа с пациентите.
На база на констатациите АПАЗ предлага редица промени: удължаване на срока на рецепти и протоколи за стабилни пациенти до шест или 12 месеца; увеличение на броя на безплатните тест-ленти до около 300 за тримесечие; отпадане на задължителната хоспитализация при промяна на инсулинова терапия, когато тя не е медицински необходима; премахване на фиксираните прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до съвременни терапии и системи за непрекъснат мониторинг; децентрализиране на процеса по одобряване с по-голяма роля за лекуващия ендокринолог; и включване на консултации с диетолог и психолог в пакета дейности, плащани от НЗОК.
АПАЗ посочва, че при реализиране на тези мерки контролът върху заболяването може да се подобри, рискът от усложнения и хоспитализации да намалее, а дългосрочно разходите в здравната система да бъдат използвани по-ефективно. Това е изводът от проучването и отправната точка за обсъждане на промени в практиката и политиката за лечение на диабета в България.
