Лято е. Времето най-накрая се затопли, дъждовете намаляха – какво по-подходящо време за едно ново и пълномащабно увеличение на тока. Очакваше се цените не само да не мръднат нагоре, а и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да ги редуцират. Те обаче ни изненадаха толкова приятно, че още от първия ден на юли плащаме по-скъпи ток, парно и топла вода. Буквално в последния момент получихме “бонус” от средно 2% увеличение на разходите ни за електричество. На места скокът е с близо 12%.
Всичко това се случва не само без да е очаквано, а и за изпроводяк на едно умряло в кожата си правителство, което все още намира сили да утежни допълнително и без това трагичната ситуация в енергетиката ни. Защото проблемът със скока на цената на електроенергията не е само в сметките на потребителите, а в системното източване на енергетиката през последните години. Когато на всяко високо ниво в сектора се назначават само хора “прегърнали се” с ключови български олигарси не можем и да се надяваме на различен от плачевния резултат. Положението ще продължава да бъде катастрофално, ако си затваряме очите и ако всеки дошъл на власт не проумее, че енергетиката е от тези сфери, по които е нужно национално съгласие на 100% и единна, дългосрочна концепция за развитие.
Решение има, въпросът е на кой не му изнася то да бъде взето? За да се изгради въпросната дългосрочна концепция, нещо повече, за да бъде правилната тя са нужни експерти, а не политизирана енергетика, превърнала се в хранилка на партиите. Защото да си добър в правенето на политики по въпросите за електроенергията, означава да имаш знанието и ресурса, да си можещ и знаещ, а не надяващ се и предполагащ. В енергетиката нямат място политиката и корупцията, защото това води до прекалено големи загуби, които не могат и не трябва да бъдат покривани от хората.
Да вземем “Южен поток”, който безспорно ще повлияе положително върху енергийната зависимост на страната ни. Това е проект, който може да донесе много, но за боксува още на прохождане, защото обръчите от фирми около партиите на статуквото са се впили във възможността да се облажат с изпълнението му, без да се съобразяват с Европейския съюз, към който така дълго се стремяхме.
Когато нещо не върви му е нужен рестарт,
спиране на сегашната конфронтираща се с европейските закони процедура, провеждане на прозрачен конкурс за изпълнител и започване на чисто. Не звучи невъзможно, нали? Не е, просто не е угодно на тези, които са се настанили на масата и чакат да видят на кой ще се падне по-голямата порция от пая.
С “Белене” нещата не стоят много по-различно. Не може и не трябва да бъде захвърлян проект, в който са налети милиарди инвестиции. Престъпление е те да отидат на вятъра, или той да духа благоприятно не за българския народ, а да издува платната на олигарсите. Централата трябва да използва реактори с най-високо ниво на сигурност и да обслужва енергийните интереси на страната, около това се обединиха и от “България без цензура”.
Ще кажете, че на теория звучи добре, че това остават красивите думи, зад които се крият политиците вече почти четвърт век, че реално цената на тока няма как да бъде задържана, а идеята за нейното реално понижаване е утопична. Напротив, един от възможните варианти е премахването на добавената стойност за зелена енергия. Тя се отразява значително върху цената на тока за крайния потребител и отстраняването й ще доведе до благоприятно раздвижване в стойността на електроенергията. Ако се стимулира производството на ток от възобновяеми източници, това ще е добре не само за природата, но ще доведе до повишаване на енергийната ефективност за бита и индустрията.
Решения има и трябва не само да ги търсим, но и да се борим за тях, защото лятото ще мине като кратък миг и топлото ще си отиде с него.
comments (0)