Името Рей Бредбъри предизвиква усмивка на лицето на всеки замечтан любител на книгите Определян като фантаст, американският писател надхвърля своя жанр и се настанява трайно в най-сантименталните кътчета на сърцата на любителите на творчеството си. Без конкретен повод, просто за пореден път да си сипем вино от глухарчета, да кажем сбогом на лятото (времето навън помага за това) и да си припомним думите на Бредбъри, без да им драсваме клечката. Със сигурност има какво да се научи от едно от последните му интервюта, взето от неговия биограф Сам Уелър през 2010 г., когато писателят е на 90 години.
Според много хора сте пророк. Как успяхте да предвидите толкова точно развитието на технологиите в книгите си?
Тайната на живота е да си влюбен и като си влюбен, предричаш себе си. Това, което искаш е и това, което получаваш. Не предричаш нещата, а ги правиш. Бъдете дзен будисти като мен! Не мислете за нещата, просто ги правете; не предричайте нищо, създавайте го.
От години сте известен с обичта си към обществените библиотеки. Как всъщност започна тя?
Когато завърших гимназия, имах планове да отида в колеж, но нямах никакви пари. Тогава реших, че няма смисъл да си губя времето с притеснения от къде ще намеря средства и вместо това да започна сам да се обучавам. Просто излязох навън и се запътих към библиотеката и така три дни седмично в продължение на десет години. При това ми излезе напълно безплатно, това му е хубавото на обществените библиотеки! Повечето хора могат да си позволят да учат в университет, но останалите могат да постъпят като мен. Когато бях на 28 години, се дипломирах от библиотеката.
Една от технологиите, към която сте заявявали одобрението си, е изследването на космоса. Защо това е толкова важно за вас?
Защото ние ще живеем вечно, ако излезем в космоса, ако стъпим отново на Луната – никога не трябваше да си тръгваме от там – трябва да се върнем и да построим база на Луната. След това да продължим към Марс, да изградим там цивилизация и след 500 години да разширим територията си и така ще имаме шанс да живеем вечно. Поради тази причина вярвам в изследването на космоса.
В какво трябва да инвестираме, за да подсигурим бъдещето си? Кое е нещото, върху което трябва да се фокусираме с оглед на утрешния ден?
Трябва да наблегнем на пътуването в космоса. Ако установим трайна база на Луната, в следващите 40 години ще имаме възможността да стъпим и на планетата Марс. Трябва да станем марсианци. Аз съм марсианец и призовавам всички да станат такива. Трябва да отидем на Марс, да изградим там цяла цивилизация и после да се изнесем след 300 години към нови дестинации във вселената. И когато направим това, имаме реалния шанс да пребъдем. Така че нашето бъдеще е сега, точно в този момент, да инвестираме в пътувания в космоса, да се предоставят средства на НАСА да построят ракети, с които отново да се стъпи на Луната.
Ако можехте да пътувате във времето назад към определен момент от живота си, кой бихте избрал?
Всеки един момент. Те всички са били невероятни. Обичам и ги ценя до един, бяха прекрасни – защото останах момче в тях. Мъжът, който виждате тук днес, не е мъж, той е 12-годишно момче, което все още се забавлява. И така ще остане завинаги.
Чуваме непрекъснато термина “порастване”. Вие чувствате ли се пораснал? Как всъщност успяхте да останете свързан с детето в себе си през годините, защото много не успяват?
Начинът да влагаш в детето в себе си е като подронваш всеки свой ден. Не се тревожиш за бъдещето, или за миналото – игнорираш всичко това. Така че, ако си в движение, няма нужда да се притесняваш на колко години си. Така останах момче – момчетата не вървят, те винаги бягат – никога не спират, не поглеждат назад, просто продължават да бягат напред. Това съм аз – едно бягащо момче.
comments (0)