Предизвестената смърт на Делян Пеевски

Сред планината от яркочервени статии, не можем да отречем и някои сериозни прозрения на другарката Велислава Дърева. Като това, че “успелият млад човек” се прероди от символ на олигархията и задкулисието в жертва и мъченик.” Това е същата тази Дърева, определила преди година протеста срещу назначението на Пеевски като “Бунтът на ситите”, които не се притесняват за тока и хляба и не им пука за парното, детските, пенсиите…

Ситуацията обаче се мени. Днес червената клика може спокойно да говори против Пеевски, след като ДПС ги изигра на европейските избори. А само преди няколко месеца те бяха срещу всички, които го критикуваха. Без да отричат неговите минуси, червените журналисти сипеха огън и жупел по протестиращите, поставяйки ги под общия знаменател на платени американски агенти.

Припадналата журналистика

Поводът за новото отношение към депутата от ДПС е публичният му конфликт с неговия дългогодишен съдружник Цветан Василев. “Разноцветни” анализатори тълкуваха събитието като нещо страшно, като мрачно предзнаменование за колапс на българската икономика. “Ако най-големите се сдърпат, всички ще страдаме”, сипеха в един глас “разследващите” родното задкулисие.

Единственият колабирал в случая обаче е българската журналистика. Десетки казионни, семейни и “наши” медии буквално не знаеха къде се намират и за кого да пишат, когато спецполицаи обкръжиха сградата на КТБ. Оказа се, че когато няма наставления отгоре, редовият български журналист е нищо повече от робот, който си изкарва заплатата с две клавишни комбинации на клавиатурата:

Ctrl+C, Ctrl+V

В рамките на два часа видяхме как Пеевски и Василев могат да бъдат хем добри, хем лоши. Информационните сайтове, които бяха свикнали дума да не обелват за двамата, започнаха да прелистват стари публикации сред вражеските медии – онези, които сякаш съществуват единствено, за да уронват и без това не особено високия престиж на тези две имена. От “Капитал” дори шеговито предоставиха за ползване всичките си анализи по темата и на двата лагера в спора.

Жалкото е, че тук няма място за шега. Родните медии дотолкова сраснаха с финансовите пипала, стоящи зад тях, че през годините успяха да се самоунищожат. Сама по себе си журналистиката не означава нищо, ако не служи на нечии интереси. В постоянната и втръснала на публиката игра между добрите и лошите, гражданската журналистика е започнала да представлява пълнеж между изпълнението на опорните точки.

Убийството като Пъблик рилейшънс

Добре, че се появи опорната точка за планираното убийство на Пеевски, защото в противен случай медиите рискуваха да заприличат на БНТ от времето на “Атомното Ку-Ку” – тотален ступор и дезориентация. Всъщност убийството като политически сценарий започна да присъства все по-често, за сметка на говоренето за политика по същество. Но както и преди сме отбелязвали, на публиката, сиреч гласоподавателите, скучноватият парламентарен контрол ѝ е много по-безинтересен от телевизионните сапунки. И затова политическият инженеринг у нас реши да вдигне своя рейтинг именно като ни предложи безконечен сериал. Безкраен турски сериал.

Криминалето започна на 19-и януари 2013-а година, когато Октай насочва пистолет в главата на Ахмед Доган. Опит за убийство на най-мразения политик в България, което доведе до консолидиране на твърдия електорат на ДПС.

Следващ е Бойко Борисов, който при подаването на своята оставка, обяви пред, размахващите знаменца ГЕРБ “протестиращи”, че Доган искал да го убие.

Николай Бареков също обяви миналата есен, че бившият премиер е искал да го ликвидира физически, защото “Бойко Борисов разбра, че аз окончателно и безвъзвратно го извадих от политиката”.

За да стигнем до 16 юни тази година, когато Пеевски изрича съдбовните думи: “Ако бях началник на съдебната власт, надали моите убийци щяха да бъдат пуснати и днес да съм тук, а другите да ги няма”.

Властелинът на съдебната власт?

И няма как да пропуснем въпроса дали Пеевски е истинският шеф в сянка на прокуратурата, която сякаш като по негов сигнал прати спецполицаи да обискират банката на Цветан Василев. При положение, че в Темида представлява пресечна точка на много интереси, едва ли дипломираният юрист е нейният вездесъщ господар. И свалянето на обвиненията от тримата обвиняаеми по делото изобщо не е повод за успокоение. Независимо, че става въпрос за най-обсъжданата банка през последните години, акцията притеснително приличаше на показните операции на Цветан Цветанов, когото Пеевски толкова много искаше да тикне зад решетките.

И какво имаме сега? Бившият вътрешен министър е на свобода и се готви да влезе през главния вход във властта, а Пеевски копира неговите акции. А сега затворете очи и си представете коалиция ГЕРБ + ДПС. Всъщност подобен политически брак с времето изглежда все по-осъществим. И тогава Цветанов и Пеевски най-накрая ще бъдат едно цяло.