Много хора казват, че сте революционер. Съгласен ли сте с това твърдение?
Може би трябва да се обадим на Мина Мазини, италианската певица, да й кажем “Поеми тази ръка, циганко” и да я помолим да се разрови в миналото ми и да видим какво ще открие (смее се). За мен великата революция е да търсиш корена на нещата, да го разпознаеш и да видиш какво този корен може да ти каже в днешния ден. Няма противоречие между това да бъдеш революционер и да хвърляш поглед назад. Дори нещо повече, смятам, че начинът да направиш истинска промяна е в индивида. В живота не може да се направи крачка, която да не започва отзад напред, без да знаеш откъде си дошъл, каква е фамилията ти, какво е културното ти и религиозно наследство.
Често нарушавате правилата за безопасност, за да сте по-близо до хората…
Знам, че е възможно да ми се случи нещо, но това е в ръцете на Бог. В Бразилия например, ми бяха приготвили затворен папамобил от стъкло, но не можех да поздравявам хората и да им кажа, че ги обичам от вътрешността на консервена кутия. Дори когато е от стъкло, за мен това е стена. Вярно е, че може нещо да ми се случи, но да бъдем реалисти: на моята възраст нямам много за губене.
Защо е важно църквата да бъде бедна и скромна?
Бедността и скромността са в центъра на евангелието и имам предвид в теологичен смисъл, не в социален. Не можеш да разбереш евангелието без бедност, но трябва да се разграничава понятието от сиромашията. Смятам, че Иисус иска ние, представителите на църквата, да бъдем не принцове, а служители.
Какво може да направи църквата, за да намали растящото неравенство между богатите и бедните?
С храната, която един изхвърля, друг може да се нахрани. За някои от нас са напълно невероятни снимките на недохранени деца от различни части на планетата. Вярвам, че живеем в система на световна икономика, която не функционира добре. В центъра й би трябвало да стои човекът и всичко останало би трябвало да съществува, за да му служи. Само че ние сме поставили парите в центъра и сме се подали на греха на идолопоклонничеството към парите.
Икономиката се движи от амбицията за притежаване на все повече и парадоксално изхранва една култура на захвърляне. Младите хора се захвърлят, когато поради някаква причина са с ограничени възпроизводителни възможности. С възрастните хора това се случва, защото вече не могат да служат на обществото. Младите хора обаче са тези, които могат да бутат останалите напред, а от възрастните можем да черпим мъдрост.
В момента начинът на отхвърляне на младите е чрез безработицата. Високите й нива силно ме тревожат. Около 75 млн. европейци под 25 години не са заети. По този начин се захвърля цяло едно поколение и икономиката не е в състояние вече да издържа и за да оцелее, са нужни войни. Но тъй като Трета световна не е възможна, се пораждат войни по зони. Какво означава това? Че се произвеждат и продават оръжия и се жертва човекът за сметка на парите.
Добре разбрана, глобализацията е богатство. Зле разбрана е нещото, което нулира различията. Тя е като сфера, в която всяка точка е на еднакво разстояние от центъра. При една обогатяваща глобализация всички са единни, но същевременно запазват своята идентичност. Това обаче не се случва.
Променяте много неща. Към какво бъдеще се стремят тези промени?
Аз не съм просветлен. Нямам лична мисия, която съм донесъл с мен под мишница, просто защото не съм мислел, че ще ме оставят тук, във Ватикана. Всички знаят това. Дойдох с малко багаж с готовност да се върна обратно в Буенос Айрес. Това, което правя, е да следвам наблюденията и препоръките, които се изказват по време на съборите на кардиналите, на които се обсъждат проблемите на църквата.
Срещали сте се с много лидери на държави. Какви са впечатленията ви от тях?
Много от тях са идвали при мен и разнообразието е наистина интересно. Всеки от тях притежава собствен характер. Това, което привлече вниманието ми обаче, са пресечните точки между младите политици, независимо дали са от центъра, лявото или дясното. Те говорят за едни и същи проблеми, но с нов глас и това ми дава надежда, защото политиката е една по-висока форма на любов, на благотворителност. Защо? Защото повежда към общото благо и ако човек се захваща с политика с различна цел, това е проява на огромен егоизъм и поквара.
Имате резервирана стая в старчески дом в Буенос Айрес.
Да, старчески дом за свещеници. В края на миналата година напусках епархията и вече бях подал оставката си на Бенедикт XVI, когато навърших 75. Избрах стая и заявих, че искам да живея там и да помагам като свещеник в енорията. Това щеше да е бъдещето ми, ако не бях станал папа.
Вероятно е излишно да ви питам кой отбор подкрепяте на Световното първенство по футбол?
Бразилците ме помолиха да запазя неутралност (смее се), така че спазвам обещанието си, защото Бразилия и Аржентина са винаги съперници.
Как бихте искали да бъдете запомнен от историята?
Не съм мислил по този въпрос, но ми харесва, когато хората си спомнят за някого и казват: “Той беше добър човек, правеше каквото може. Не беше толкова лош.” Такъв вариант ми допада.
comments (0)