Жанета е най-искреното току-що навършило пълнолетие и току-що дошло в София момиче, което можете да срещнете. Ако пък предпочитате удобната компания на своя компютър пред авантюрата да се разходите из града, можете да я гугълнете, но ще бъдете заслепени от жълтото сияние на родните медии. Там всички обсъждаха бягството ѝ от вкъщи, но никой не се поинтересува каква поезия пише.
Никой освен поетите Тома Марков и Деница Стефанова, които я приютяват в една дъждовна декемврийска вечер на 2012 година в централното си таванско помещение.
Когато отварят вратата, виждат едно прогизнало момиче, което ги посреща със “Здравейте, аз съм Жанета от Белоградчик”. “И преди да отида там, аз творях, но нагласата ми към поезията се промени с тях двамата. Тома например имаше една прекрасна идея – двама или трима поети да се съберат и да напишат едно общо стихотворение.”
Според нея този споделен егоизъм е висша форма на удоволствието. “Егоизмът изобщо, е чувство, много съзидателно и идейно в същината си. Дали е съкровено, не знам, но като емоционален заряд експериментът на Тома бе страхотна идея”.
Жанета VS Бог
И докато говорим за библейски понятия като съзиданието, няма как да не се сетим за една любопитна история от живота на Жанета от периода, когато живее при Тома и Деница. Двамата я изпращат с 20 лв. да се върне в Белоградчик и да успокои родителите си, но малко по-късно тя се връща обратно, а с парите си взела Библия. “Купих тази книга заради Стария завет, защото е построен върху шумерски легенди и митове. Само имената са преправени и сменени, докато сюжетът си е същият. Вкъщи имам Новия, но го пренебрегвам”.
Въпреки това, в известна степен, богохулно отношение към светото писание, Жанета има специално отношение към Бог. На въпроса какво и кой е Той, тя отговаря по начин, характерен за политическата реторика: “Не знам дали си има име. Цар далеко, бог високо. Не го познавам, нищо не мога да ви кажа, но със сигурност е там.”
Но възможно ли е вярата и егоизмът да съжителстват заедно? “На пръв поглед изглеждам песимист, но се смятам за екзистенциалист. В същото време не мога да коментирам въпроси, свързани с ценности и морал. Аз не знам какво означават те. Не мога да кажа дали доброто е добро и злото е зло. Мисля, че те се пресичат. Човек, мислейки, че прави добро, често върши зло.
– Търсиш ли кое е доброто и злото чрез своята поезия?
– Ами, честно казано, не. Не мисля, че съм човекът, който може да се заеме с това нещо. Не съм моралист. Не съм инквизитор.
Няколко часа, след като с Жанета се разделихме, тя бе качила следната “публикация” във своя Facebook профил:
СМЪРТ
Рай, отхвърлен от Ада,
допотопна щедрост – на знанието ми
ще дадеш и думи преди други
ще прочистиш моето лице.
Стопен е Бог в твоето мълчание
и формата му идва непонятна –
от теб Добро и Зло, –
от теб, което нищо не остана.
Много преди да се разделим обаче, си поговорихме за поколението в което живее. Интересно бе да чуем какво мисли едно 18-годишно момиче от провинцията за нейните връстници. Тя казва, че не може да установи културен контакт с хора на нейните години, защото те живеят с други интереси.
– Любима епоха?
– Може би 90-те.
Жанета е родена “в последното десетилетие, когато се е случвало нещо – времето преди тоталния атеизъм, както казва тя. “Днес хората не вярват в нищо, нищо не създават, не вярват в Бог. Защото са прагматични. Бог им пречи да живеят, защото те не могат да приемат чужд авторитет. Предпочитат селския материализъм, вместо нещо по-възвишено”.
За себе си казва, че е егоист, който избира да не служи на себе си. “Авторитетът е нужен на хората, защото човек преди да направи нещо, трябва да вземе. Днес младите имат авторитети, но те са калпави, фалшиви герои.
– Кой ти е авторитет, освен Кърт Кобейн?
– Той не ми е авторитет, той е гений с божествени характеристики. Авторитет може да бъде Ноам Чомски.
– Значи си комунист?
– Не, той е анархист.
– Пак е лява форма.
– Анархосиндикалист.
Стиснахме си ръцете. Покрай другото разказва, че черпи вдъхновение от Библията, Буковски, Марк Странд и Ричард Бротиган. “Поезията може да убие фалшивите герои, убедена е Жанета. – Но това убийство ще бъде много нелепо, защото ще е неусетно. Поезията не бива да се намесва в тези неща. Тя е едно херметично затворено пространство. Тя е като Бог днес – има го, създал е прекрасни неща, но никой не вярва в него”.
– Ти ли пишеш поезията или Бог?
– И двамата. Музата е същинската част, но и ръката трябва да се движи, така че това е двустранен процес. Не напълно божествен, не напълно човешки.
Полусъблечени стихове
Попитах я какъв е този всеобщ стремеж към ексхибиционизъм – за поетите е ясно, но защо “обикновените хора” са толкова обсебени да разкриват себе си в социалните мрежи. “Поетическият ексхибиционизъм е по-различен. Поетите не излизат на терасата голи. Те показват само едната си гърда, която е точно над сърцето. Защо е тази показност ли?Времето, в което живеем е много самотно, заради самите хора. В малкия град всеки познава всекиго и се чувства самотен. В големия град удобната анонимност също ни кара да бъдем душевно сами. Може би единственото място, където можем да се чувстваме не-самотни е при себе си”, казва Жанета.
Ненадейно стигаме и до въпроса за образователната система и всичките ѝ странични ефекти.
“Образованието е система на насилие. Аз много харесвам Толстой и неговите комуни, към които прикрепя специални училища – там децата влизат само по собствено желание и избират предметите, които искат. Истината е, че човек изпитва нужда от образование в много по-късен етап от живота си, отколкото на 7 години. Хубаво е да се научиш на основните неща, но на мен не ми харесва да ходя на училище. Скучно ми е. Струва ми се, че училището и затворът като институции адски много си приличат.
И така. Ако срещнете случайно Жанета на улицата и тя ви попита дали се интересувате от поезия, и вие случайно не можете да отговорите, не се чудете какво му е на това момиче, помислете какво ви е на вас. А да, и още нещо. Като че ли пропуснахме да споменем, че на нея изобщо не ѝ пука какво пише за нея в гугъл, защото не харесва глобализацията и всичките ѝ издънки. Точка.
Автор: Кирил Беспалов
comments (0)