Дизайнерите определят хипстър облеклото като мозайка от влияния от миналото. Поради тази причина е толкова трудно то да се категоризира, а е направо невъзможно да се реши кога е било началото на този стил и да се прогнозира кога, и дали, ще отшуми. Наскоро Proctor & Gamble съобщиха за сериозен срив в печалбите си, който се дължи на феноменален спад в продажбите на бръснарски ножчета. Първа асоциация – брадясалите хипстъри завземат света!
Има и друг феномен – тази култура е обект на критики от началото на хипотетичното си появяване. От друга страна – нейното съществуване все още не е потвърдено със сигурност, тъй като никой не признава да принадлежи към нея.
В началото на миналия век “хип” се е използвало като определение за човек, който е добре запознат с музиката и с модата, излизащи извън нормата. От момента, в който се прибави и втората част – “стър”, се получава един още по-краен резултат. Повечето хора все пак продължаваха да отнасят думата към хипитата, пънкарите и изобщо всеки, който мисли и се облича по-различно. Накратко – аутсайдерите. С времето контракултурата “хип” се превърна и в модна тенденция – Geeky is the new sexy (“Смотан е новото секси”).
В определен момент всички се объркват какво точно е това животно – хипстърът. Основното противоречие се състои във факта, че главното условие, за да си в тази категория, е да си различен, а на практика всичките й представители изглеждат по еднакъв начин.
София си има вече конкретна посока на облеклото в този стил – магазини като Sedgwick продават подбрани дрехи втора ръка на неоправдано високи цени, които обаче се разграбват като топъл хляб. Кецовете се набавят от Converse, а очилата от Ray-Ban и после се отива на парти в Radio Cafе. Айфонът в джоба и подаващите се бели слушалки от тениската, с щампа на скандинавска широко непопулярна банда, са задължителни.
comments (0)