pr

В навечерието на европейските избори Expressnews.bg ви представя пълна картина на водещите български политици. За целта се свързахме с петима експерти по изграждането на обществения образ. Това са политологът Първан Симеонов, политическият психолог доц. Антоанета Христова, политическият PR Арман Бабикян, модният експерт Албена Александрова и сексологът Наталия Кобилкина.

Стигнал ли е дъното политическият PR у нас – разговаряме с един от най-добрите експерти в областта Арман Бабикян.

Има ли нещо ново в политическите кампании за тези европейски избори или гледаме copy/paste от изминалите години?

Новото в тези избори, е че те са по-слабо подготвени, отколкото кампаниите на предишните. Всъщност, ако трябва да произведем новина, имаме крачка назад.

Забелязват ли се нови тенденции в подхода към самата кампания?

Новата тенденция е скуката. Технологично кампаниите си приличат  – дотолкова, доколкото всеки гони различна публика. Основното сходство между тях е, че всеки се е насочил единствено към своята публика и нищо друго.

Имате предвид, че не се забелязва агресивно поведение, от гледна точка да се “открадне” от аудиторията на други политически сили.

Именно. Иначе агресивно поведение на ниво послания, речи, изказвания или забележки по адрес на опонент – да, има ги в изобилие. Но това е част от грубия политически език в България, който се използва масово.

Кога ще спре да пада нивото на политическия език? Публичните дебати започнаха да приличат на междусъседска кавга.

Всъщност публичен дебат няма. Има разни участия сред електоратите по места. Това е като обиколка на 100-те туристически обекта на България. Няма такова нещо като политически дебат. Това са “семейни” разговори. Всеки от тях отива в дадено населено място и среща се там със своите привърженици.


Каква е причината в политическото говорене да се намесят толкова много ясновидци, гадателки, астролози и т.н.? Писнаха ли им на хората от експерти по политология, социология и ПР или става въпрос за някакъв вид социален инженеринг?

Не мога да коментирам. В случая просто се е стигнало до шаманство. Това е част от цялостната политическа настройка, че нещо свръхестествено ще помогне на страната ни да се оправи. Или някой голям брат, който те целува в устата и ти праща евтин петрол или друг голям брат, който те залива с демокрация. Или някой спасител, който ще се труди на ползу роду. Или пък някой с изключително яка мускулатура, който обещава да прекъсне гръбнака на престъпността като митичен герой. Ежедневната работа се представя като някаква магия, някакво непостижимо чудо.

Искате да кажете, че се проектира нещо като приказка сред аудиторията?

Ние живеем в приказка в приказката. Непрекъснато някой действа ирационално и се бяга от идеята, че политиката е просто работа, вид професия. Гражданското участие, например, не е хаотично, а също е въпрос на работа. Ние обаче сме свикнали някой надарен да дойде и да помогне на всички като един бащица.

Плод на леност ли е, че българските политици като че ли спряха да се обръщат към експерти за създаването на своите кампании. 
Не обичам да обобщавам всички политици под общ знаменател. Има изключително съвестни хора, има и достатъчно честни политици, както и сериозни професионалисти. Друг е въпросът дали публиката предпочита такива хора или не. Идеята, която се налага вече повече от 15 години, че всичките са маскари, бе една от най-големите грешки, които допуснахме.

Но активната, гласоподавателна аудитория май няма проблем с това отношение на политическия елит към тях?
Вижте, самата аудитория беше подложена на изключително мощно промиване на мозъка, за да бъде убедена, че всички са еднакви. Нали си спомняте репликата от времената на Жорж Ганчев за синьо-червената мъгла – как всички са маскари, как няма разлика между тях. И се стига до ден-днешен с речи за това как трябвало да се гледа по един и същи начин на олигарсите и политиците – че те всички са в един кюп.

Изкривяването на политическата професия в общественото съзнание води до това, че много млади и кадърни хора не смеят да пристъпят към това занятие, което всъщност представлява обществено дело.

А какъв избор ни предлагат новите политически проекти?

Всичко е въпрос на търсене и предлагане на пазара. Защо тези, които протестираха по улиците не излъчиха свой проект? Защо не поеха отговорност? Защо не дадоха знак, че могат да концентрират капацитет, който да продължи да работи за случването на промяна, каквато наистина е нужна в България? Да кажеш, че си против нещо е само половината от истината. И то по-лесната половина. По-трудната е да работиш за промяната.

comments (0)

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>