24 май не е готин. Българските деца предпочитат да празнуват “Хелоуин” и сериозно се отегчават от проповедите на учителките си по литература за братята Кирил и Методий и величието на славянската писменост. Може би това се дължи на факта, че този ден чества нещо, което в тяхната глава се е случило преди много много време, за тях е далечно и не ги интересува ни най-малко.
Учителките ги карат да казват наизуст всяка година на този ден някакви думички, чието значение те рядко разбират и просто знаят, че трябва да ги изрецитират с подобаващо количество патос. За това нека за миг оставим настрана славната история и се фокусираме върху 24 май единствено и само в наши дни и съвременния човек, който обича и си борави със словото днес.
Визитка:
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург. Дебютният му роман “18% сиво” е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията “Голямото четене” на BBC, печели “Цветето на Хеликон” за 2008 г. за най-продаван роман, както и наградата на Фондация ВИК за роман на годината. Пиесите му “Аутопсия”, “Неделя вечер” и “Откат” са публикувани, поставяни и отличавани в страната и навън. “18% сиво” излезе във Франция и САЩ и предстои да бъде филмиран. Последният проект на автора е сценария Once Upon a Time in The Western – българо-испано-италиански филм с участието на Клаудия Кардинале. Захари Карабашлиев живее в САЩ от 1997 до 2013 г. В началото на годината той се върна в България и е главен редактор на издателство “Сиела”.
Съвремието ни способно ли е да създава класици?
Класиците ги създава не съвремието, а бъдещето.
Има ли според вас тенденция четенето да става модерно?
То никога не е излизало от мода. Просто някои хора го откриват по-късно, което е загуба за тях.
Коя е книгата, към която бихте насочили някой, когото искате да научите да обича да чете?
Няма универсална книга. Трябва да познавам детето, за да посоча заглавие. Но, по принцип няма как да се сбърка с приказките на Андерсен, Братя Грим, с “Пипи дългото чорапче” и т.н…
Коя е тематиката за съвременния български автор? Какво вълнува днес човека, който умее да борави с думи?
Няма една единствена и слава богу. Има общи мотиви, присъстващи навсякъде и те са ясни – любов, дом, идентичност, конфликт и т.н… Това, което вълнува човека, който умее да борави с думи е често същото, което вълнува и този, който не е така сръчен със словото.
Издателство “Сиела” издава много млади български автори. Какво е близкото и различното между тях? Какво очаква от тях читателят и те дават ли му го?
Всички са различни. Насърчавам оригиналността, а не пунтьорството, имитаторите. Читателят очаква вълнуваща, силна, добре написана история и моята отговорност като редактор е да окуражавам новите автори да са взискателни към работата си и да се отнасят професионално.
Как съжителстват според вас технологиите и книгите в наши дни и изобщо имаме ли основание да празнуваме 24 май или трябва да си измислим някакъв нов празник – на шльокавицата и чуждиците?
Писменост е имало далеч преди да има книги. Хората са писали както на камъни, така и по животински кожи. Технологиите са просто продължение на писмеността с други средства. Нямам драма с новите технологии.
Коя е книгата, която още не сте написал?
Не знам.
Ядосва ли ви понякога читателят?
Ако един автор изпитва гняв към читателите си, той не ги заслужава.
comments (0)