В България нямаме нужда от супермен, батман или спайдърмен, но те така или иначе не ни трябват, защото си имаме “Трансофрматори”! Те са навсякъде, където има градски проблеми, еснафски манталитет или занемарени обществени пространства. След като ни напомниха, че релсовият транспорт не трябва да се пренебрегва с лека ръка, “Трансформатори” се захванаха с най-обсъждания културен обект в столицата – Паметника “13 века България“ и го съживиха, макар и кратко с 3д Мапинг Проекти Ревизия. Розалия Банкова се срещна Валери Гюров – един от основателите на Сдружение “Трансформатори”, който разказа за най-наболелите проблеми на градската джунгла.
Паметникът до НДК определено не е сред любимите места на хората, които живеят в София. И все пак Трансформатори явно не го смятат за изгубена кауза. Защо му давате нов живот и каква е целта на кампанията?
Нашето общо мнение е, че неща, които са вече сътворени, трябва първо да се осмислят преди да бъдат разрушени. Най-близкият пример е Мавзолеят, който беше разрушен по инициатива на определена партия в отпускарски период и не трябва това да се повтаря с паметници. Не е правилно да изтриваш историята с гумичка. Няма да се върне нито времето назад, нито спомените ще изчезнат. Добър или лош, паметникът е факт и негативното отношение на хората е обусловено по-скоро от това, че той е построен в бързане с компромиси в материалите. От там се тръгва малко като мъртво родено бебе – започват да падат камъни, ограждат го, изолират го от града, но за нас той е една абстрактна фигура в центъра на София и трябва да бъде запазен като такава.
Разкажи ни малко повече за участниците в проекта РеВИЗИЯ и 3D мапинга в петък.
Екипите бяха избрани на база сценарий или синопсис на аудиовизуалните си произведения и те ги развиха в рамките на една едномесечна работилница с помощта на доста ментори, включително и проф. Старчев, който е автор на паметника. ElektrickMe се включиха много активно – това са професионални аудиовизуални артисти, правили неведнъж 3D мапинг. Те напътстваха екипите технически и идейно как да си осъществят замисъла. Така че това, което прожектирахме, бяха 7 или 8 авторски видеа, които подхождат с абстрактно или по-конкретно отношение към паметника и целят да покажат на хората, че той не е просто една грозна скупчина бетон и желязо, а поле за изява и спомен. Повечето от участниците нямаха опит с 3D мапинга и за няколко седмици се запознаха с тази техника. Всъщност това беше от най-ценните неща в проекта – че доста хора се докоснаха до едно изкуство, което в Европа е абсолютен стандарт, докато в България е трудно достъпно заради техниката.
Кадри от “ревизията” на паметника пред НДК
В началото като идеи имаше общи неща, но след това всеки си пое по свой път и няма прилика между творбите. Всеки си има изразни средства.
Столична община финансира проекта по програма ‘Култура”, като финансирането реално стигна за покриването на разходите при занижени тарифи, т.е. буквално реализацията се случи на ентусиазъм и мускули.
Дотук ли приключва проектът? Има ли план да се насочите към друг монумент в София?
Засега приключва дотук. Иска ни се догодина да стане по-масиран, с повече технически възможности и по-добра организация. Преди по-малко от месец правихме събитие на паметник “Знаме на мира”, където организирахме един концерт с камбани и живи музиканти. Там също мислим да продължим инициативата през 2014 г., така че това малко или много се явява като нишка за работата ни през идната година. Всичко зависи от това къде и как ще намерим помощници и финансиране.
Кои са местата в София, които най-много ти бъркат в здравето, които са запуснати или зле проектирани? Примерно аз бих посочила подлеза на НДК…
Подлезът може би не толкова, но бъркат места, които са опорочени и ремонтирани с тъжна и неадекватна визия, като например Витошка. Тъжно е, че общината понякога действа много прибързано. Различни средства се влагат в ремонти, които не са обусловени и обмислени, няма проучвания. Женският пазар също така е място, което най-вероятно ще бъде изличено от облика на града. Там се опитват да решат социални проблеми с архитектура, а това никога не е бил начинът. Махайки сергиите и слагайки павилиони не променяш нито животът на имигрантите, нито на продавачите, най-много да ги изолираш от единствения им поминък и това със сигурност не е верният начин.
Преди няколко месеца софиянци бяха изключително активни в акцията за паветата на Иван Асен. И преди няколко дни Столична община публикува анкета на сайта си с въпрос към гражданите каква да е настилката около Руски паметник. Има ли връзка между събитията според теб?
Със сигурност има някакво раздвижване и гражданското общество в България е време да се събуди, защото общината трябва да е огледало на гражданите. Ако ние сме пасивни и общината ще е пасивна. Няма как, ако хората не изказват мнение и не са проактивни, общината да им сервира страхотно решение. Това явно не работи в България, да се делегират права и да очакваш някой да свърши всичко вместо теб. Така че се иска много активност и граждански контрол, за да се случват нещата, както си ги представяме.
Започнахте наскоро проект и в Стара Загора – какво всъщност отправихте като послание и разбра ли се?
Проектът продължава да тече и в момента. В градска среда монтирахме четири прожекционни лампи, които денем или вечер, според локацията, прожектират видеа с екологична насоченост със звук, т.е. интерактивни презентации и послания към хората. Там проектът се случва благодарение на “Загорка зелен фонд” и целия ноември ще бъдат активни тези лампи, след което се опитваме да им намерим трайно приложение или в Стара Загора, или другаде, тъй като това вече е готов софтуерен и дизайнерски продукт.
Тепърва ще анализираме как се приемат нещата, има ли вандализъм, как откликват хората и т.н. Поне според мен хората са еднакви навсякъде и хубавите неща се ценят, а нискокачествените не бият на очи.
Имат ли бъдеще НПО-тата у нас и как се спогаждат с институциите?
Според мен тенденцията е НПО-тата да се увеличават. И би трябвало те да започнат да взимат по-активно отношение в управлението и на градските структури и дори на национално ниво. Дори общините все по-често търсят НПО-та да вършат конкретна работа, тъй като ги припознават като независими алтернативни специалисти. И това не е лош признак. Когато нямаш зависимост от финансиране и търговски интереси можеш да кажеш на черното черно и на бялото бяло, което е ценно. Желателно е общините да се съветват по-често до граждански организации и НПО-та, за да получат и трето мнение.
Автор: Розалия Банкова
comments (0)