Да започнем с един от най-болнавите въпроси на нашето съвремие – образователната система. Какво мислите за новите учебници по история и литература, които пренебрегват сериозно някои текстове, смятани за съществени в близкото минало? Ощетява ли ни в случая така желаната “политическата коректност”?
Вашият въпрос е много точен. Образователната ни система наистина е болна. Проблемите са много, стават все повече и въпреки че всеки говори за образование, никой не предприема нищо. Помните как Орешарски и бившият министър на образованието по време на преговорите с учителите казаха – “Хайде да вдигаме седянката”. Заплатите на учителите са смешни.
Образованието ни се крепи само на последните останали живи ветерани учители от времето на социализма. Що се отнася до отпадането на текстове, като на Иван Вазов, Димчо Дебелянов и други велики наши поети, то това не е точно политическа коректност, а може да се нарече с една единствена дума – национално предателство. Ще ви припомня стиховете, които искат да махнат от учебника по литература:
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Не знам в главата на кой малоумник се е родило това да отпаднат тия стихове на Вазов, но мога да припомня на министерството на образованието, че те са изсечени на Паметника на Незнайния войн.
Председателят на Вашата партия – “България без цензура”, предложи страната ни да върне старото си име и да прибави “Народна република”. Защо – заради носталгията към отминалите времена, или тази идея носи някакъв друг смисъл?
Прилагателното “народна” не означава нито лява, нито дясна. Да Ви припомня, че най-дясната европейска партия се нарича Европейска народна партия. В нея дали членуват левичари?! Определението “народна” произтича от конституцията, чийто преамбюл е записано, че властта в България произтича от народа и принадлежи на народа. Аз съм се чувствал еднакво добре и под знамената на българската народна армия и под знамената на българската армия. С тази разлика, че българската народна армия имаше численост между 130 000 и 150 000 човека, а сегашната им численост – от 16 000 човека. С тази разлика, че през 1989 България е разполагала с 1500 модерни самолета, а в момента има между 6 и 4 летящи машини. Това може да се определи само с едно нещо – като позор, но не за народа, а за политиците.
Наричат “България без цензура” лидерска партия. Съгласни ли сте с това определение?
“България без цензура” има най-демократичния устав, създаван някога. Тя е лидерска партия дотолкова, доколкото нейният председател е популярен човек. А това, че в партията има авторитети, е само плюс за нея, защото се нагледахме на Народни събрания, в които нормалните хора, които не живеят на жълтите павета, познават по име 7-8 депутати. Всичко друго е едно стадо, избрано само да гласува, от време на време да се храни и още по-често да се дои.
Най-често срещаният въпрос от колеги журналисти към вас е какво ви накара да влезете в политиката. А всъщност, кога за пръв път си помислихте за политическа кариера? Това означава ли и край на журналистическата?
За пръв път си мислех за политическа кариера по времето на “Шоуто на Слави”. И аз съм имал такава, макар и кратка, чрез движение “Гергьовден”, което само в София спечели 11% от гласовете и вкара в Софийска община 7 общински съветници. Тогава бях дори член на изпълнителното бюро на “Гергьовден”. Интересно защо ли тогавашната бТВ явно не забелязваше, че се занимаваме с политическа дейност. Сегашното ми влизане в политиката е плод на емоционално решение, предизвикано от грубия натиск да се отрека от Николай Бареков, при положение, че самата телевизия го беше поканила. За мен това е някаква телевизионна шизофрения, подплатена с някаква финансова епилепсия.
Защо толкова много журналисти търсят политически перспективи? В момента петима от седемте най-актуални водачи на листи за Евроизборите са работили като журналисти.
Журналистите търсят политически перспективи, защото, работейки в телевизиите, се научават да комуникират с хората по начин, който е много труден за политиците. След като съм взел интервюта от около 3 000 души от различни прослойки на обществото, аз мога да говоря спокойно със Сергей Станишев или с Негово Величество Царя, с пенсионерка от Гълъбово, с фолкпевица или борец, донесъл световна титла на България.
Често говорите за военизация на полицията и връщане на казармата. Какво е състоянието на българската армия към момента? Какво ще прави България, ако – както се пее в една руска песен – утре започне война?
Както ви казах, състоянието на българската армия в момента не е просто трагично, а мелодраматично. Тя беше съзнателно разбита, унижена и буквално унищожена. При това, най-накрая ще излезе, че май е по наше собствено желание. България не успя да изтъргува нито мястото си на стратегически център, нито притежаването на ракети, способни да носят ядрени бойни глави, нито това, че имаше една от най-големите армии във Варшавския договор. Просто политиците продадоха армията за 0.00 лв. На въпроса Ви какво ще прави България, ако – както се пее в една руска песен – утре започне война, отговорът ми не може да бъде конкретен, тъй като не знам кой евентуален противник визирате, но ако това чисто хипотетично е нашата съюзничка Република Турция, смятам че войната ще свърши за ден и половина–два, и то не в наша полза. Ще бъдем превзети по-бързо, отколкото руснаците превзеха Крим. И няма да имаме време даже и за референдум.
От няколко години насам се заговори за полицейския произвол, полицейщината – от кървавите протести на 14 януари 2009-а до зимните и летните масови акции на недоволство. Как всъщност да се подобри имиджът на българския полицай?
Имиджът на българския полицай може да се подобри само по един начин – когато министерството се поеме само от професионалисти, които гледат да се занимават с полицейската си работа, а не с политически наколенки. В момента обикновеният български полицай се страхува да върши своята работа. Всъщност, ако обикновеният полицай иска да расте в йерархията, той непременно трябва да стане част от някоя полицейска група, която се занимава със съмнителни неща.
След години на раздяла, отново сте заедно с “Гергьовден”. Каква роля ще изиграе в Коалиция “България без цензура” това движение, което публиката свързва най-вече с името на Любен Дилов-син?
“Гергьовден” винаги е била партия на интелектуалците, на четящите, на знаещите и е постигала високи резултати без да прави структури, като другите партии, уповавайки се само на симпатиите, които буди. А това, че хората свързват Любен Дилов с “Гергьовден” – това е най-нормалното нещо на света. Ако повече хора в България разсъждаваха като Любен Дилов – син, по улиците ние щяхме да срещаме повече усмихнати лица.
По стъпките на кои личности в българската и световната политика вървите?
От българските политици харесвам Стефан Стамболов, от световните – ген. Шарл Де Гол, Маргарет Тачър и Владимир Путин, защото просто това са хора, които са успели да защитават националните интереси на своите държави. Аз гледам с възхищение и на Америка, и на Русия, и на Израел, и на Германия, именно защото тези страни могат да се карат много, но когато стане въпрос за национални интереси, всички се събират твърди като юмрук.
Доскоро с Бареков се борехте за рейтинг, а сега сте коалиция. В кръга на шегата, да очакваме ли скоро и другите лица от праймтайма в неделя, като Кеворк Кеворкян и Мартин Карбовски, да се присъединят към вашата партия?
За г-н Кеворкян мога да кажа, че го считам за свой учител, заедно със Слави Трифонов. За Карбовски мога да кажа, че го познавам още от времената, когато работихме заедно във вестник “Ку-ку” и за моя голяма изненада, се оказахме далечни роднини. Така че, както виждате, поне в личностен план аз съм изградил един приятелски “медиен монопол”.
Интервю на Кирил Беспалов
comments (0)