В навечерието на европейските избори Expressnews.bg ви представя пълна картина на българския политик. За целта се свързахме с петима експерти по изграждането на обществения образ. Това са политологът Първан Симеонов, политическият психолог доц. Антоанета Христова, политическият PR Арман Бабикян, модният експерт Албена Александрова и сексологът Наталия Кобилкина.
Това е един много амбициозен човек, който иска да намери реализация в политиката. Това е човек, който обвързва собствения успех и този на близките си чрез своя път във властта. Той по принцип не е подготвен и няма квалификация, за да бъде политик. Т.е. не му достигат достатъчно знания и практическа подготовка. Той, знаейки, че става политик, намалява вероятността някога да промени професионалното си поприще.
По въпросите на политическата психология разговаряхме с доц. Антоанета Христова – директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Доц. Христова е завършила психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Има докторантура в Института по психология в родната академия на науките. Специализирала е политическа психология в САЩ и преподава политически маркетинг в няколко български университета. Тя е главен редактор на сп. “Психологични изследвания”.
Може ли да се направи обобщена психокартина на българския политик?
Общата ми оценка е, че образованието и квалификацията не са на необходимото ниво, което е основен проблем на българското управление и държава. Другата негативна тенденция е, че мотивацията не излиза от чистите подбуди за помагане на техните избиратели, за подобряване на условията на живота в държавата, а от желанието за лична реализация.
Политиците винаги казват, че ще ни оправят, но не мислите ли, че този който се бърка в живота на другите, го прави, защото нещо се е объркало в собствения му живот. В този ред на мисли избиват ли родните политици някакви лични комплекси?
Със сигурност. До голяма степен тези комплекси произлизат от тяхната чисто политическа несигурност. Независимо от неговото желание никога да не излиза
от политиката, то обикновено му се налага да бъде сателит на някои от лидерите – особено в началото на своята кариера. И като такъв, той трябва да изпълнява неговите властови желания и да се съобразява с неговия личен “живот” във властта. Затова все повече и повече започва да изпитва несигурност за собственото си бъдеще.
На това се дължат и много необосновани, нелогични и често даже неразумни действия. Защото влизайки в тази система, човек започва да се опитва да бъде едновременно харесван от хората, така и да бъде признат от от ръководните фактори в политиката. Той прави компромис след компромис, с което цели да си осигури мечтаното бъдеще. Това може да се тълкува като безценностно, а в много случаи и като комплексарско поведение.
comments (0)