Левски. Рила. Кисело мляко. Добруджа. Черно море. Ботев. Балкана. Баничка. Захари Стоянов. Каравелов. Парцалев. Калоянчев. Пирин. Вазов. Костадинова. Лили Иванова. Дан Колов. Марио. Дядо Добри. Родопа. Боб чорба. Лютеница. Гайда. Казанлъшка роза. Стоичков. Йовчев. Цветан Радославов. Валя Балканска. Да изброиш природните красоти, ярките личности и достойнствата на една страна, на един народ е невъзможно. Възможно и важно е да ги помним, да ги ценим, да ги зачитаме. И това е достатъчно, за да не е патриотизмът илюзия. България е една. Затова е добре, по-често да си припомняме колко много е дала на нас и света.
Без ни най-малка претенция за изчерпателност ще погъделичкаме чувството ви за гордост с малка част от всичко, заради което си заслужава да се наричаме българчета.
От Пирина до Родопа, от Балкана до морето само на 111 хил. кв. км. страната ни е събрала толкова красива природа, че дори гениите на българската литература и поезия не могат да я опишат в пълната и богатост. Най-лесният начин да се почувстваме горди от майка България е да покорим първенеца на Балканите или да се насладим на гледката, която се открива от най-източната точка на Черноморието ни – нос Калиакра.
Със сигурност сме от нациите, завещали на света едни от най-вкусните храни. Като започнем с киселото мляко, което е като визитка на България и минем през любимата ни баница във всички и варианти и отделим специално внимание на нейно величество Лютеницата. Тя заема специално място в сърцата на повечето българи, които свързват направата ѝ с унищожаването на цял топъл хляб в детските години.
Държавата това са хората. А в България има Хора. И не, героите не са били в други времена, те живеят днес, тук, рамо до рамо с нас. Дядо Добри наричан Светецът от Байлово няма нужда от представяне. Това, че у нас може да се роди човек със сърце толкова голямо, че да проси смирено и да събира всяка стотинка, за да дарява е пример за гордост, че духовния пример в българското общество е жив. По-важното, че Добри Добрев е само един от многото хора с чисти души по нашите земи. Доказателство за това, са хилядите, които се притекоха безвъзмездно на пострадалите от тежките наводнения, които отделиха от средствата си, за да помогнат на сънародниците си в беда.
Може би знаете, че Българската армия няма нито едно загубено бойно знаме, че във всички тежки битки, през които е преминал българският народ, винаги е успявал да опази неопетнен флага си.
Уникалността на българският фолклор е всепризната от всеки, който се е докоснал по един или друг начин до него. Невъзможно е да бъдат изброени народните песни, които моментално карат човек да настръхне, но една от тях е натоварена с космическа слава. През 1977 г. “Излел е Дельо хайдутин” в изпълнението на Валя Балканска полита с американската космическа станция Вояджър и става част от световната история.
И накрая любовта към България на една американка, която обяснява защо трябва да учим български.
comments (0)