Едно дежурно скролване на заглавната страница в Instagram, може да навреди на психиката повече отколкото всеки от нас предполага.
Множество проучвания за негативните ефекти на Facebook показват, че потребителите често изпадат в депресивни състояния, чувстват се самотни, изнервени и с понижено самочувствие. И съвсем логично, тези усещания са причинени в най-голяма степен от взиране в снимките, които се публикуват в социалната мрежа.
По-конкретно, това е свързано с феномена на нашето съвремие да изпитваш ненавист към забавленията на останалите, което спохождат всеки “дебнещ в социалните мрежи”. Колкото повече разглеждат снимките на другите, толкова повече на някои хора животът на останалите им изглежда по-добър. Ответната реакция на всичко това е стремеж самият ти да публикуваш все повече свои снимки, притежаващи потенциала да предизвикат същите негативни чувства на завист, които си имал самият ти.
И докато Facebook успява донякъде да разводни тези ефекти с останалите си функции – споделяне на статии, игри и какво ли не още, Instagram е изцяло посветен на публикуването на снимки (вече и видео). И то не какви да е, а значително коригирани снимки.
Когато единственото, което виждаме от живота един на друг, са избрани моменти, поставени в перфектно филтрирани квадрати, е неизбежно да не изпаднем в твърде нездравословния капан на убеждението, че тревата действително е по-зелена от другата страна и чуждият живот е далеч по-съвършен от нашия.
Кадър, преминал през X-Pro II обработка, би могъл да те накара да позеленееш от завист много повече от същата картинка, погледната през лентата на истинския живот. Instagram ни представя един свят, който е буквално изрязан и замаскиран. Същото е като да видиш една съвършено обзаведена и подредена маса за вечеря, оградена в рамка, като извън нея остава порутената и недовършена стая, в която тя се намира всъщност, но ние не виждаме.
Instagram е безапелационно изпълнен с частични истини и оптимизации на живота и ние все пак му позволяваме да изгражда светогледа ни. Поради някаква причина не считаме снимките от тази социална мрежа за толкова манипулативни като тези в списанията. Причината за това може би се дължи на факта, че въпреки ефектите, ни изглеждат по-безобидни и близки, тъй като познаваме фотографите на кадрите, а също и обектите (ако изобщо сред всичката храна някой реши да си направи едно селфи).
Милиони момичета по света прекарват часове в чудене защо не изглеждат като една позната или друга, защо тоалетите им не са толкова сладки, не са толкова слаби и не успяват да изкарат толкова забавно и авантюристично море като това на снимките на останалите. Колкото и да си уверен в себе си и да си доволен от живота си, нечий друг винаги ще изглежда по-добре в Instagram.
Това обаче далеч не е най-страшното в този процес. По-лошото е, че той изгражда една култура на вманиачено следене и гледане, но и на пълното и ясно осъзнаване, че самият ти си наблюдаван.
Хората често изпадат в размишления и тревога повече за това как изглежда в квадратните снимки живота им и забравят фактически да го живеят. А и защо да го правят, в сравнение с перфектно филтрираните кадри, реалността изглежда грозна и сива.
Този феномен трайно променя възприятието ни за света, както и начина, по който взаимодействаме със заобикалящото ни. Но истината е, че изборът е изключително прост – можем или да филтрираме и завиждаме, или да оставим телефона в чантата и да трупаме спомени за себе си, вместо за нечий News Feed.
Източник: Elite Daily
comments (0)