iraq-islqmisti

Автор на статията, публикувана в сайта на телевизия Ал-Арабия, е Абдулрахман Ал-Рашид, журналист и генерален директор на новинарския канал. Преводът е благодарение на БГНЕС.

През 2012 г. за първи път се появиха противоречия относно движенията Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) и фронт Ал-Нусра. Някои отричаха тяхното присъствие, но повечето хора смятаха, че двете групировки нямат нищо общо с терористичната организация Ал-Кайда. Смяташе се, че те са част от сирийските националистки партии, но с ислямистки почерк.

Някои подходиха със съмнение към тези групировки и смятаха, че те може би работят със сирийския режим, който в миналото финансира подобни групировки в Ирак и Ливан. Противоречията продължиха година и половина преди да стане ясно, че тези движения в действителност са Ал-Кайда и служат политически на сирийския режим като притесняват сирийските малцинства, противопоставят се на международните сили и се борят срещу Сирийската свободна армия във всяка сирийска територия, която е освободена. Ал-Кайда направи това и при управлението на лидера си Заркауи в Ирак и обърка каузата си с тези на националистическите сили.

Сунитският мюфтия в Ирак направи стъпка напред като описа ИДИЛ като терористична групировка и като оправда баасистите и военните ветерани и представители на племената. Истината е, че не е свързана нито с партия Баас, нито с баасистите след войната срещу Кувейт. Това вече са стари термини, които описват единствено събирането на разгневени иракски сунити.

Генерал Петреъс, който ръководи четири американски мисии в Ирак през 2007-2008 г., бе наясно с тази истина, когато осъзна, че разделянето на сунитите в различни групи вече не е уместно, защото политическите обстоятелства са се променили. Ето защо Петреъс промени политиката си и започна да сътрудничи с клановете в провинция Анбар, които станаха негови съюзници и се биха срещу Ал-Кайда. Той също така убеди много сунитски опозиционни фигури да се завърнат в Багдад.

Сегашната криза започна през декември 2013 г. с мирни протести в провинция Анбар в навечерието на парламентарните избори. Протестиращите тогава заявиха, че имат 17 искания, повечето от които бяха за освобождаване на задържани и отмяна на екзекуции. Много хора, сред които и шиитските лидери Муктада Ал-Садр и Аммар Ал-Хаким, разбраха техните искания. Вместо да преговаря с тях и да изпълни исканията им, министър-председателят Нури Ал-Малики, известен с глупавите си постъпки, раздразни пчелите в кошера. Той изпрати военни и арестува Ахмад Ал-Алуани, депутат от виден клан, и уби брат му. Това бе ясно нарушение на Конституцията и законите. Алуани все още е задържан, а ситуацията в провинция Анбар се влоши драстично.

Истината е, че ИДИЛ и Ал-Кайда се намират в провинция Анбар. Те се крият там след като сунитските племена ги надвиха.

Тяхната история представлява важна глава от историята на предишната война. Племенният лидер Абдел-Саттар Абу Риша създаде съюз на сунитските арабски племена и Съвет за освобождение на Анбар. Само за една година той надви организацията на Ал-Кайда, която се бе установила в сунитската провинция от години. Абу Риша успя да стори това, в което американските войници се провалиха. Ал-Кайда го уби през 2007 г. Племенният съюз продължи докато американците не предадоха управлението на Малики. По религиозни причини Малики прекрати държавната помощ за хиляди мъже, които са участвали в съюза и са станали част от иракската армия.

На фона на този вакуум се възроди ИДИЛ, съюзи се с бунтовниците, въоръжи племената и се противопостави на силите на Малики. Вместо да преговарят с племената силите на Малики унищожиха Фалуджа и разселиха десетки хиляди души. Той не успя да потисне ИДИЛ и племената и ги провокира да разпространят силите си навсякъде.

В сряда в ръцете на ИДИЛ падна град Мосул и останалата част от провинция Нинава. Град Тикрит и по-голямата част от провинция Салах Ад- Дин падна на следващия ден. Сега групировките се събират в покрайнините на самия Багдад.

Мнозинството са бунтовнически групи от бивши военни и представители на племената. В същото време ИДИЛ също се намира там, групировката ще бъде в тежест на иракските бунтовници и до известна степен ще бъде съюзник на силите на Малики. Тази ситуация напомня за това, което се случи в Сирия и трите основни играча там: силите на Асад и неговите ирански съюзници, Сирийската свободна армия и нейните съюзници и терористите от ИДИЛ и Фронт Ал- Нусра. В Ирак няма да бъде по-различно.

Присъствието на ИДИЛ няма да промени много от фактите за борбата в Ирак. Една трета от населението е наказвана от режима поради религиозни и опортюнистични политически причини. Нормално е тези хора да въстанат срещу режима и те ще продължат да бъдат срещу него. Организацията Ал-Кайда се научи да се промъква в разгневените общества и в политическия вакуум, точно както направи в Афганистан и Сирия. Не трябва да се забравя, че целите на Ал-Кайда и нейните групировки не съвпадат с настроенията на разгневените иракчани и че Ал-Кайда гледа на тези хора по същия начин както и режимът: като на религиозно изгубени хора.

Нури Ал-Малики е по-лош и по-опасен от ИДИЛ и Ал-Кайда. Той е лош човек, който е готов да извършва убийства, за да остане на власт, също както и сирийският президент Башар Ал-Асад. За да се постигне стабилност в Ирак трябва да се премахнат Малики и Ал-Кайда.

comments (0)

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>