В навечерието на европейските избори Expressnews.bg ви представя пълна картина на българския политик. За целта се свързахме с петима експерти по изграждането на обществения образ. Това са политологът Първан Симеонов, политическият психолог доц. Антоанета Христова, политическият PR Арман Бабикян, модният експерт Албена Александрова и сексологът Наталия Кобилкина.
Потърсихме мнението на политолога и председател на Съвета на директорите на “Галъп Интернешънъл” Първан Симеонов относно последните политически събития в страната.
Кое е най-подходящото образование като профил за един политик? И каква е причината да виждаме толкова много журналисти в политиката, какво харесва в тях българският избирател и какво харесват те в политиката?Притеснява ли се политическата класа от гражданското недоволство, което ескалира през последните години и как това се отразява на публичното им поведение?
Да, притеснява се. След година на протести всяка партийна централа отчита потенциалния фактор “улица”. Вие видяхте, че протестите през февруари и юни принудиха политическата прослойка да направи много отстъпки – оттеглянето на Борисов, отказът на Станишев да бъде премиер, оттеглянето на Пеевски… Това са само по-конкретните примери, а в по-общ план миналата 2013 г. е може би най-интересната политическа година у нас след 1997 г. и може да се окаже краят на цяло политическо поколение. Много от политиците на прехода бяха принудени да дадат крачка назад – Доган, Костов… Първанов също не преживява най-леките си дни, СДС не влезе в парламента за пръв път, НДСВ го няма и т.н. Не знам дали това е за добро или зло, но знам, че отговаря на желанието на много българи “да идват нови”. Понякога това желание е много наивно, но това е друга тема.
Кой спечели и кой загуби най-много от последната вълна протести против правителството?
Спечелихме всички ние – но се чувстваме като загубили. Гражданската активизация в последната година е нещо радващо. Но в същото време се чувстваме излъгани, защото всичко, срещу което се протестираше си е на мястото – партии, монополи и т.н. Така че вероятно едва след години ще оценим истинската стойност на отминалата година на протести. В нея ние станахаме и по-активни, и по-малко наивни. По малко-наивни – защото се убедихме, че бързи и лесни решения, месии и магически формули няма.
Може би икономическо, но като цяло не бих казал, че има неподходящо образование, за да бъдеш политик. Важното е да си почтен и полезен. Аз така го разбирам.
Причината да има журналисти в политиката е проста: екранът е най-бързата политическа реклама, той най-лесно и ефективно произвежда образи. СКАТ го показа навремето, показва го и сега. Неслучайно, “Атака” направи телевизия. А виждате как набира скорост Бареков. А какво да кажем за медиен талант като Борисов.
Даже не бих се съгласил, че професията журналист е залог за успех в политиката. Не е нужно да си журналист, просто трябва да си достатъчно “на ти” с медиите. Това е повсеместно явление в днешната политика, не само в България. Въобще, правенето на политика днес е много по-медийно, ако щете, по-популистко занимание.
comments (0)